Височайшата маса

Тук е масата на преподавателите и директора.Тя няма покривка ,защото е от ковано злано.Често обаче даже винаги епокрита с бяла покривка.Има златни прибори,чаши и чинии.

Децата почти се бяха нахранили,а сестра ми нервничеше наоколо дали щяла да се справи.
-Моля те,престани,Фел.Разбирасе ,че ще се справиш.
След тези думи не й обърщах повече внимание.Скоро дойде и време за речта й.Тя пак повтори няколко то правилата и т.н. ,а след това всички започнаха да се изнизват.Скоро останах само а зи още един мъж.
-Здравей.Белатрикс Лестранж учител по Трансфигурация и ЗСЧИ и както и ръководител на Слидерин.Вие сте?
Тя се усмихна,което рядко парвеше пред други хора.Този беше много сладък и я привличаше.

-Аз съм Сегундо...Сегундо Сернадас. Преподавам по Билкология и Куидич. Приятно ми е да се запознаем. - поздравих и подадох ръка да се здрависвам с преподавателя срещу мен.
-Радвам се, че най-сетне започна всичко.... - казах аз и отново се засмях.
Какво ми ставаше, не можех да се спра. Наведох глава напред, след което рязко я изправих и попитах:
-Как сте професор Лестранж? - попитах аз и зачаках отговора й.

-О,много добре.Благодаря.А ти?Моля те , говори ми на ти.
Какво и ставаше.Никога почти инкога не би позволила на някой да и говори на ти.Тя сеприближи до Сегундо.
-Хубаво име.Исакте ли да се разходим?
Тя дишаше учестено и сърцето и биеше така ,че сигурно и Сернадес го чуваше.
-Имате ли си приятелка?
Какви ги вършеше?!?

-Не, нямам си. - казах аз и заговорих.
-А ти? Ти имаш ли си приятел?....? - попитах аз.
О, по дяволите какво ми ставаше?!?! За пръв път говорех с някой на "ТИ".
Усмихнах се и попитах:
-А защо питаш дали си имам приятелка?

-Не нямам...А защо питам?Ами не знам може би ...Може би си търся и съм намерила подходящия.
Тя се усмихна нежно и същевременно предизвикателно.Леко наведе глава към него.Хвана ръката му.Чакаше реакцията му.

-А кой е той, ако не е тайна? - попитах аз и закачливо й намигнах.
Наведох глава към нея и без да усетя как и кога, я целунах. Щом целувката приключи се отдръпнах от нея и отново попитах:
-Е, кой е господин Перфектен, който си си намерила?

Целувката беше невероятна.
-О,ами...Той стои пред мен.Сегундо,обичма те.Обичам те и то много.
Тя отново слепи устни с неговите.Езиците им танцуваха.Тя тихо шепнеше когато си поемаха дъх.
-Обичам те,обичам те както не съм обичала.
Скоро се отделиха един от друг и тя хвана ръката му.