Вътрешния Двор на Хогуортс.

Ето това е един от дворовете на Хогуортс.
Ако искате да стигнете по-бързо към него може да минете през портрета.

Вървях сам около вътрешния двор на Хогуортс.Изморих се от шумотевицата в Голямата зала.Пък и не бях много гладен... Първо се бях зачудил дали да не си ида в общата стая или направо да си легна,но реших да се разходя на чист въздух.
Както си размишлявах забелязах,че има едно момиче на пейката.Поогледах се и видях,че тя просто седи.Имаше червенокоса коса и беше слаба.Но не можех да видя добре лицето й.Тръгнах към нея.
- Здравей.Ъъ.. защо си тук сама? - попитах я аз.
И когато се обърна видях,че всъщност е много сладка..

Тъй като бе нова в училището за магии и вълшебство "Хогуортс" Хърмаяни Грейнджър бе решила да го опазнае.Облече новата си грифиндорска мантия,взе рижавият си котарак-Крукшанкс и се запъри към двора.В голямата зала бе доста шумно и тя реши да пропусне вечерята.Не бе гладна!Първата спирка от разходката и' май се очертаваше двора,или по-подробно Вътрешната част на двора.Тя се запъти на там и видя точно този който и трябваше в момента-Белатрикс Лестрандж.След като се приближи достатъчно тя и' каза:
-Професор Лестрандж,бих искала да Ви попитам нещо относно домашното по Защита срещу Черните изкуства.С ваше разрешение разбира се!-Бе го казала много бързо.Хърмаяни вирна брадичка и зачака отговора на смъртожадната.

Някой се приближи до Бела и заговори.Хърмаяни.
-Професор Лестрандж,бих искала да Ви попитам нещо относно домашното по Защита срещу Черните изкуства.С ваше разрешение разбира се!-беше казала тя и беше вирнала глава.
Белатрикс изгледа хладно Грифиндорката.Котаракът й еше доста сладък.После се обърна ,хвана за ръка момичето и я поведе към беседката.
-Ами нямам нищо против,госпожице Грейнджър,но не съм свикнала ученици и то Грифиндроци да ми говорят с такъв тон.-думата Грифиндори изрече все едно я опари.-Нека повторим пак,но не с такъв тон и задай въпроса си.

Да не и' говори с такъв тон?!Да и' повтори въпроса си?!Добре!Хайде,вярно беше попрекалила малко,но това че е вирнала брадичката си незначи,че не се опитва да прозвучат любезно думите и'.Тя отвърна като се старееше да прозвучи колкото се може по-любезно:
-Професор Лестранж,бих искала да Ви попитам нещо относно домашното по Защита срещу Черните изкуства.С ваше разрешение разбира се!-каза го малко по-бавно от преди,като се стараеше да вложи цялата си любезност.Крукшанкс като на пук измяука и се опита да се откопчи от мен.-Стой мирно,Крукшанкс-скастри го тихо грифиндорката-Извинете,професоре,моят котарак.Надявам се да не се повтора-надяваше се да не избяга,но само можеше да се надява...

-Точно така,госпожице Грейнджър.Седнете и си кажете въпроса.А котарака...Хм..Нека ви помогна.
Тя взе нежно котето и го прегърна.Тя започна да го гали с такава нежност и да му говори:
-Да,Крукшанкс,много си сладък.
После вдигна поглед и срещна изумения,опулен и невярващ поглед на Хърмаяни.
-Та какъвв е въпроса ви?Може разбира се и по урока.

Хърмаяни се опули на Белаткрикс.Тя галеше котарака и' с такава нежност и обич,все едно беше нейн!Беше леко стаписана.Смъртожадна-най-вярната последователка на Волдемор да гали котарака на едно младо момиче-грифиндорка,която за черешката на тортата бе и мъгълокръвна!След този тъй "малък" шок тя трябваше да отговори защо е дошла.
-Бих искала да знам професоре,защо Този-който-не бива-да-се-назовава е искал да стане учител по Защита срещу черните изкуства.Нали е искал да убива,защо тогава е искал да преподава и защита.Така повечето щяха да бъдат живи!-Хърмаяни каза това и наведе глава надолу,май се беше разприказвала в повечко!

Белатрикс не спря да гали котарака и се замисли над въпроса на момичето.
-Виж,Хърмаяни,всеки човек има своите подбуди.Никога не искал само за добро да преподава.Той може и да е бил зъл,но трудно ще намериш нещо,с което той да се занимае и да не го усвои.Той е щял да преподава заитата,но щеше да усвои начина как в часовете си да не изучава малките ... на нищо.
Тя млъкна ,а после продължи:
-Виж той тогава не беше толкова зъл.Тогава беше друг.Сега се прамени и животът го е очукал точно както и мен.всеки човек е различен,Хърмаяни.

Хърмаяни погледна смутено към земята.Не биваше да пита точно нея за Волдемор.Погледна часовника си и подскочи леко.Вечерният час свършваше след пет минути-тоест имаше на разположение само пет минути!
-Професор Лестранж трябва да тръгвам-каза тя и и' показа часовникът си.-Имам само пет минути,а ако ме хванат...ще вземат точки от дома ми! А аз не искам това да се случи!Хайде Крукшанкс ела при мен!Ела при Хърмаяни!Хайде ела котенце!-започва да го подказва Хърмаяни-Хайде Крукшанкс!-подкани го отново тя...

Бела се изправи с котето в ръце и рече:
-Тръгвай след мен,ще те заведа до Грифиндор,защото така ли и иначе ще закъснееш.С мен си в безопасност.
Тя пусна котето в ръцета на Хърмаяни.после яхвана за ръка и тръгнаха
-Питай ме нещо ,Хърмаяни.Не се срамувай.

Драко Малфой написа:

Вървях сам около вътрешния двор на Хогуортс.Изморих се от шумотевицата в Голямата зала.Пък и не бях много гладен... Първо се бях зачудил дали да не си ида в общата стая или направо да си легна,но реших да се разходя на чист въздух.
Както си размишлявах забелязах,че има едно момиче на пейката.Поогледах се и видях,че тя просто седи.Имаше червенокоса коса и беше слаба.Но не можех да видя добре лицето й.Тръгнах към нея.
- Здравей.Ъъ.. защо си тук сама? - попитах я аз.
И когато се обърна видях,че всъщност е много сладка..

Седях сама във вътрешния двор на Хогуортс.Бях изморена от целия ден,защото наистина трябваше да се упражнявам за магийте си.По едно време усетих,че някой идва и след броени секунди този ''някой'' ме попита:
- Здравей.Ъъ.. защо си тук сама?
-Ъм, просто реших да се усамотя - отговорих му аз. - Ти защо си тук?
Погледнах го - той имаше сини,студени очи,руса коса,беше по-висок от мен и беше симпатичен.

-Ъм, просто реших да се усамотя - отговорих му аз. - Ти защо си тук? - попита ме тя.
- Ами.. не съм гладен. Какво ще кажеш да се поразходим? - и точно тогава видях професор Фелисия Дъмбълдор,професор Белатрикс Лестрандж и Хърмаяни Грейнджър - мътнородната.
- О, по-добре да изчезваме,защото професор Ф.Дъбълдор и Лестрандж ще ни видят. Пък и не искам да говоря с това момиче. - довърших аз.Погледнах червенокосото момиче и и се усмихнах тайно. - Между другото как се казваш?
Докато и задавах въпроса се скрихме леко зад едни колони,там нямаше как да ни видят (Е освен ако не дойдат до нас де!) .