Разказите,приказките и други творчества на Фелисия Дъмбълдор

Тук пише само Фелисия.


Аз обичам да пиша разкази и други -приказки и т.н. Ето едно малко разказче...Не е много ,но ще пиша и продължения за историите ,които се разказват в него.


За първи път постъпвах в Хогуортс и много-много се вълнувах...Скоро дойде моя ред да нахлюпя шапката и тя замърмори
-Ум...Преданост...Смелост...И Хафълпаф...И Грифиндор ...И Рейвънклоу...Нооо,чакай....Най-подходяща си заааа РЕЙВЪНКЛОУ!!!!!
Аз развълнувано слязох и всички от масата ме приветстваха...След като свърши церемонията и започнахме да се храним станах душата на компанията....Скоро стана време да се прибираме и аз уморено си легнах...
На другата сутрин се събудих,разтърках очи и скочих.Облякох се и влязох в Голямата зала...Нямаше никой освен...ТРима от Грифиндор...Понеже съм общителна се насочих натам ,седнах и забърбарих:
-Здравейте...Казвам се Фелисия и съм от Рейвънклоу.Няма никой и може да си поговорим...Вие как се казвате?Кой курс сте?Аз съм първи.
-Здравей.-каза момче с черна коса и черни очи.-Аз съм Джеймс Потър.Това са Сириус и Ремус.Трети курс сме.Най-добри приятели сме.
И тримата ме заоглеждаха любопитно.-Да ти кажа-започна Сириус.Имаше черна права коса,а Ремус кафява.-ние се нуждаем от приятелка.Така де,да станем четирима.Може и момче,но ти ми се струваш подходяща.
И той очаквателно ги погледна.
-Хм...Да...-рече Джеймс.
-Дам...-рече и Ремус.
-Ооо...Ами очарована съм момчета от преложението ви...Добре...Изглеждате готини...
След това макар и не от този дом се нахраних с тях и весело излязохме.Бяхме се опознали.Еднакви неща.
Смелост,приключения и други интересни нещица.Така станахме първи приятели.Навсякъде бяхме заедно и дори по една време с Джейми и Сириус преживяхме малка любов.
По-късно Джеймс се ожени за Лили Евънс и Сириус стана кръстник на детето-Хари.Аз много обикнах детето и те ми позволиха да стана и аз негова кръстница.Деня ,в който Хари се прослави аз бях обещала нищо лошо да не се случи на него ,ако нещо стане.
Години след това Сириус загина в битка с братовчедка си Белатрикс.Много тъжах и плаках ,но не го върнах и се стегнах.

Скоро Ремус се ожени за една приятелка -Тонкс и им се роди дете.Момче на име Тед.Аз станах негова кръстница и скоро и двамата загинаха от смъртожадни.Тогава си припомних всичко и стна ужасия.Плачех...Избивах на ред смъртожадни.

Сега още си спомня приключенията ни...В Забранената Гора.Куидич...Летене на хипогрифи...

Хари така и не знае ,че съм негова кръстница.

Един ден на гости у сем.Потър

Бях 2 курс ,когато Джеймс ме покани да прекарам коледната вканция заедно със Сириус и Ремус у смейството му.Аз ,разбира се,веднага се съгласих:
-Наистина ли,Джеймс?Страхотно!Благодаря.

Ето,замимаваме.Бях стегнала багажа си и бях пуснала и сресала перфектно косата си.Тогава чух шумогевица и казах на приятелката си-Тонкс по-късно съпруга на Ремус.Тя беше от Грифиндор-3курс.
-Отивам да видя какво става.
Влязох и видях Джеймс и Сириус да играят шах и да се хилят.Бяха разбутали всичко,за да извадят шаха.
-Оооо.Какво е това?
Те се усмихнаха и казаха:
-Нищо.
Отидох в своето купе и разказах на Тонкс всичко.
Пристигнахме и семейство Потър ме посрещнаха усмихнато.Оставих багажа си и се запиляхме из гората по поръчка на майката-трябваше да ни няма.Щеше да има специална вечеря.
Смеехме се...Тичахме и играехме.Снежни топки профучаваха.
След това Сириус предложи да се пързаляме по заледеното Езеро.Ремус каза ,чее опасно,но не го послушахме.По едно време леда започна да се пропуква.не забелязахме и изведнъж аз цопнах във водата.Записках,а Джеймс се опита да ме извади ,но се приплъзвах.Сириус се опита да помогне ,а Ремус се затича към къщата.Господин и госпожа потър е извадиха зъзнеща от водата и ме завиха в одеяло.Не се караха дори когато се прибрахме.Седнахме да вечеряме.Вечерята беше превъзходна.Така очаквайки подаръците заспахме след ден изпълнен с игри и приключения.

Полет с хипогрифи

Вече бях приятелка с Джеймс и другите от 1 година.Веднъж имаха час по Грижа за мегическите създания.По това време имахме едн амного мила учителка-Гръбли -Планк.
Изучаваха хипогрифите и Джеймс ,Сириус и Лупин се справяха чудесно.Приближих се да ги погледам и професора ме покани да пробвам.Обясни ми и скоро се справих.Позволи ми да го яхна и заедно с Джеймс,Сириус и Ремус излетяхме в облаците.
Скоро ми хареса,като посвикнах.Щастлива ги погледнах и пуснах ръце тъкмо над езерото и се провикнах:
-Уникалноооо!Нали Джеймс?Сириус2Лупин?
-Дааа!-отговориха те.
-Как мислите дали ще можем обедната почивка да се промъкнем и пояздим?-каквооо?Бях си такава палава....Като тях...
-Ще е страхотно...

Летяхме и летяхме.Скоро някой се провикна:
-Слизайте вече...Всички...-небето се бе изпълнило с летящи и хипогрифи и деца на тях.

Слязохме.

Скоро дойде и мечтаната почивка.Заметнахме се с мантията неведимка на Джеймс и тръгнахме.Бях подразбрала къде пасат хипогрифите.Скоро ги намерихме...Аз си избрах един с името Бъкбийк.Поклоних се без да мигам и скоро постигнах успех.Качих се внимателно ,като преметнах предварително приготвената юзда.Момчетата не се справяха много лесно...Най-сетне успяха и се покатериха върху хипогрифите.Погледнах ги щастливо и рекох:
-Давай ,Бийки.Да полетим в небесата...Ааааа!-извиках аз ,защото той се издигна.
Момчетата се разхилиха ,обаче и те бяха постигнати то същото.Когато свикнах нямаше по-добра от мен.Правехме лупинги,пусках ръце,снишавахме се и издигахме.Скоро осъзнах ,че с Бъкбийк сме станали приятели и че той ме възприема като господар и приятел,а аз като приятел.Тогава разбрах ,че вече моя хипогриф.
Слязохме на земята към края на почивката и аз рекох:
-Утре по същото време...Имам да пиша домашни.-и заедно с момчетата се втурнахме към замъка.
Следобеда когато се видяхме казаха ,че дамашните не били много добри и не били успели да напишат по някой,но пък аз бях успяла.

Бъкббийк.ще знаете ако сте чели книгата как изглежда.Затворникът от Азкабан.Това екнигата ,в която участва.

Моя единадесети рожден ден

Бях родена точно в 2.08 през ноща.На 03.05.
Е сега на втори май с нетърпение очаквах рождения си ден.Когато си рлягах казах на мама:
-Мамо,утре ще отида в Хогуортс!!!
-Не мила-поправи ме тя.-ще отидеш в Хогуортс на 1 септември,а ще получиш писмото си утре.
Товя много-много не ме интересуваше.Важнето беше да получа писмото.Скоро с такива мисли заспах.
На сутринта скочих ,отидох във всекиденевната и там беше цялото ми семейство.Погледнах ги изненадано,а те откриха масата.На нея имаше коте,сова и метлата Светкавица.Щастливо се втурнах към тях да ги прегрущам.За това си бях мечтала.Точно тогава някой почука на прозореца.Аз се извърнах и видях сова.Разпищях се ,а мама отиде да вземе писмото.Когато отвори врата ни лъхна бриза на морето.Вдишах.Сол,пръски ..А,щях да обичам това винаги.Мама ме откъсна от тези мисли,като ми подаде писмото.Отворих го с треперещи ръце и зачетох:

УЧИЛИЩЕ ЗА МАГИЯ И ВЪЛШЕБСТВО

„ХОГУОРТС“

Директор: Албус Дъмбълдор
(Носител на Ордена на Мерлин — първа степен, Велик маг, Главен вълшебник, Върховен мъгъловраг, член на Международната конфедерация на магьосниците)

Уважаеми госпожице Дъмбълдор,
С удоволствие Ви съобщаваме, че сте приет в Училище за магия и вълшебство „Хогуортс“. Молим Ви да обърнете внимание на приложения списък на всички необходими книги и принадлежности.
Срокът започва на първи септември. Очакваме Вашата сова не по-късно от трийсет и първи юли.

С уважение:
Минерва Макгонъгол,
заместник-директор

Погледнах ги щастливо.Странното беше ,че фамилиите съвпадаха,но не се притесних.Щастливо разгледах списъка,а татко попита:
-Е,щастлива ли си вече?
-Да.Много.Е,палачинки ще ма ли?
-Да.-рече мама и всичко и поогнах ме да сложи масата и приготви палачинките.

Разпределението

Ето,че дойде и 1 септември и аз заедно с Бети и родителите ми се появехме на гара Кингс Крос.Не знаех как да преминем да до перон девет и три четвърти и аз попитах мама:
-Ъм,как се стига да перона?
-Много яко.-рече майка ми.
-Браво,бе ,мамо...Може ли така да говориш...
-Стига,Фел,млада съм.
Стигнахме перон девет,а после перон 10.Застанахме срещу колоната и майка ми рече:
-Ще мина с теб.Засили се към колоната.
Послушах я .Помислих,че ще се блъснем,но ние минахме през бариерата.Излязохме на перона.Баща мии майка ми захласнато си припомнаха всичко.
Качиха багажа мии се сбогиваха с мен:
-Да слушаш.Учи се и пиши домашните.Късмет.

Влакът потегли и аз видях отдалечаващите се фигури на родителите ми ,котио ми махаха.Изведнъж някой с приятен глас ми каза:
-Хайде,Фел,да си потърсим купе.
Беше сетра ми-Бети.
-Хм..Ще ми е много мъчно за тях.А на теб?
-И на мен.Да тръгваме ,че няма да си намерим места.
Двете се разкикотихме ,защото си представихме как си стоим в коридора и чакаме да пристигнем.Слава на бога,намерихме си празно купе.Настанихме се и извадих Розавелка от коша.Започнах да я галя.Бети се зачете в една книга,а аз ,която бях прочела вече учебниците си насчих поглед през прозореца.Скоро стана време да си обличаме мантиите.Спряхме ,слязох и някакъв грамаден човек ни повика:
-Първокурсници насам.
Сбогувах се с Бети и отидох при него.Попита ме как се казвам.Жтговорих и на свой ред попитах.Така се поопознахме.
Тръгнахме с лодките ,прекосихме езерото и застанахме пред Голямата зала.Скоро ни въведоха.Беше прелестно.Там в средата имаше столче с Разпределителната шапка.Тя изпя песента си.Започна разпределянето.Аз бях първа.Спокойна с вирната глава се насочих към нея.Тя зашушука в ухото ми и скоро обяви.
-РЕЙВЪНКЛОУ!!!
Видях разочарованието на сестра си.Тя беше в Грифиндор ,като мама и татко.Бях си мечтала да бъда в Рейвънклоу.Бях си досат уман.Насочих се към масат ,който ме аплодираше.Скоро след речта по време на вечерята станах душата на групата.
Послеу префектите ни отведоха до общата стая .Качих се в стаята си.Облепих я с плакати и я направих супер готина.Легнах и уморено заспах...

Разговора с Бети

Първата ми сутрин в Хогуортс.Изправих се и огледах прелестната си стая.Да,стая.Бях успяла да си издейства една огромна стая.В кръгъл отоврв стената отивах при съквартиранката си -Луна Лъвгуд.Почуках на вратата й и рекох:
-Хайде,Луна.Ще закъснеем.
Вратат се отвори със замечтан поглед излизи приятелката ми.Запътихме се към Голямата зала.Нахраних се и се втурнах към часовете.
На обяд имахме свободно време,както и сестра ми ,с която се притесн.явах да се срещам.Пишех домашното си,когато глас ме стресна.Беше Бети.
Погледнах я ,а тя каза7
-Хм...Не си при мен . Ти нали си мечта да си в Рейвънклоу...Ето,там си.
-Виж,Бети,аз каков да направя.
-Защо?Писали на мама и на татко?Ще умрат от възмущение...
-Не е вярно!
-Така е,Фелисия.Като не спазваш традицията.
-Как мога да поискам да бъда в Грифиндор!Исках в Рейвънклоу.Там съм.Говорила съм с родителите ни ,Бети ,и те казаха ,че трябва да съм там за където съм ии искам.
-О,така ли?-рече тя с ехиден тон.
-Но,Бети,защо се държи толкова ужасно?
-Знаеш ли колко е гадно сестра ти да е в Рейвънклоу,а ти в Грифиндор?Като знаеш ,че тя ще спре да те обича...
-Това ли е!О,Бети,аз тобково те обичам.Нищо няма да мипопречи да спра...
-Наистина ли?
-Да.
Тогаво ние се прегърнахме.
-Имам да ти съобщя нещо.-рекох аз.
Бети ме погледна очаквателно.
-Ами ,аз ...Ъъъ...Направиха ме гончийка на Рейвъклоу.
-Найстина ли!!!-писна Бети.-Но те си пърив курс.товае страхотно!
-Да,госпожата ме видя как летя.
-Супер!Аз трябва да тръгвам.
-То и аз.
-Чао,Фел!
-Чао.
Посел се разделихме.Аз към замъка ,тя към игрището.Бях щастлива ,че не бяхме се скарали макал да го правехме често,винаги се сдобрявахме.Такива си бяхме.

Първия ми час по Вълшебство

Станах сутринта на първия си ден в Хогуортс.Облякох се и радостно се запътих към голямата зала.Както знаете от по горните ми постове там се запознах с новите си приятели.Е,няма да го пиша наново.
Закусих и тръгнах към първия си час за годината-Вълшебство.
Влязох в кабинета.Учител тогава беше Флитуик.Беше доста дребничъки стоеше върху камара книги ,за да го виждаме.Провери ни по списък и започна да ти учи на една магия-Уингардиум Левиоза.Показа как се прави и ни остави да се упражняваме по двойки с перцата.Бях седнала заедно с едно момиче на моите години -Пайпър.Тя замахваше ,викаше и накрая не се търпях и рекох:
-Пайпър....Били престанала да ръкомаха и викаше.Остави ме да пробвам.
Тя кимна и ме изгледа с поглед ,който трябваше да ме изпипили,а аз отвърнах с усмивка.Заманах леко с пръчката и ясно казах:
-Уингардиум Левиоза.
Перцето ми се повдигна на милиметли и пак падна.Това се повтори няколко пъти.Не се ядосвах ,а пазех ледено спокойство под ехидния и поглед.Най-накрая ясно,слино и отчетливо изрекох:
-Уингардиум Левиоза.
Перцето се издигна високо.Летеше.Всички го гледаха захласното.Професора ме похвали.Единствено аз успявах иселд този прекрасен пърив път на издигане го правих с лекото и с по-тежки предмети.На мен професора не ми зададе домашно.
Когато часа приключи аз с бодра стъпка излязох.И как не.Бях повдигнала цял чин!

Как ме избраха за гончийка и за още нещо...

Отидох в часа си по летене.Знаех ,че не позволено да си имаме метли,но все пак аз носех моята Светкавица.Всички я оглеждаха прехласнато.Започна часа.Отидох бързо и при мадам Хууч и обясних ,че желая да ме види как летя и да ме одобри за гончийка.Тя намусено кимна и каза,че след часа,ако мого.Аз с нетърпение зачаках края на Летенео.Когато би звънеца застанах пред Хууч и леко се изтласках.Представих се перфектон и когато слязох ме гледаше изумено.
-Мила,Фелисия-рече тя-ти не само ще бъдеш гончийка ,а капитан!
Аз я изгледах невярващо.
-Отивам да кажа на отбораи предишния капитан.-каза тя и се тръгна.

Първата ми тренировка

Ето,ме след два дена-Като капитан на първата си тренировка.Първия ни мач беше срещу Грифиндор.Обясних на отбора тактиката,а те междувременно се бяха привързали към мен понеже се справях добре с приятелствата.
Излетях плавно и започнахме тренировката.Всички летяха много-много джбре..Освен...Надух свирката и изкрещях...
-Какви ги вършеш?Ти,Уайт,си пазач и трябва да кръжиш около головите стълбове ,а не горе в небесата!
Той беше излетял в небесата ,а не пред головите стълбове.
-Така виждам по-обре.-заоправдава се той.
-Да,но затова изпусна предните 5 гола.Не прави така.
След това всичко потече по мед и масло.След три часа тренировко се прибрахме в съблекалнята.
-Невероятно се справихме отбор.Играйте така и на мача и ще победим.
След това се преоблякох и излязох.

Коледата у дома

След няколко дена свършваше сроко и идваше Коледа.Аз и Бети смятахме да се приберем у дома.Деня преди да заминем си стегнах багажа и отидох при Бети.
-Бети,не сме купили нищо на мама и татко.
-Не се притеснявай...Ще им купим от Испания.
-А,така ли?Какво?
-Ами,нека така.Ти купуваш на мама и на татко и аз ъсщо им купувам.
-Да,така е най-добре.Тъкмо няма да ми налагаш мнението си.
Двете се разсмяхме.Вечерята ,както обикновенно беше страхотно.

Сутринта се окоза мразовита.Родителите ни дойдоха да ни вземат представете си с мъгълска кола-беемве.
-Мамо!Татко!Липсвахте ми!-развиках ес ази се втурнах да ги прегръщам ицелувам.
Качих се в колата исе заразказвах приключенията.Не сле дълго спряхме в Лондон.Повикахме си Сренощния рицар и съсвесм скоро си бях у дома.
Вече се беше стъмнило и аз си легнах с трепетно очакване.

Сутринта настъпи изключително бързо.Аз скочих на крака и се затичах към холакъдето вече бяха одтанаалите.Развиках се.Тлокова много подаръци
-Честета Коледа,Фел.-рекох Бет,мама и татко.
-Честита и на вас.Обичам ви.
После разопаковах подаръцети се.Бяха страхотни.Книги,дрехи,шоколадови жаби и други.
Седнахме да закусваме.
-Ммм..Много са вкусни твоите палачинки ,мамо.
-Ха-ха.Радвам се .

Денят мина бързо.Играехме по цял ден.веселяхме се.Скро обаче дойде и кра яна ваканцията иреших да се върна два дена по рано.

Взехме Среднощния рицар.Когато пристигнахме мама итатко мепрегърнаха и казаха ,че ме обичат ище им липсвам.
-И вие на мен.Обичам ви.Чао.
И двете с Бет се запътихме към портите.
Веднага започнах да чета,уча и пиша домашни.И двата дена.Така ис бях подготвена за понеделника.